Нашият конкурс Обичам този град! приключи, но ние ще продължим да публикуваме

Нашият конкурс  " Обичам този град! "  приключи, само че ние ще продължим да публикуваме огромна част от получените текстове. Днешното пояснение в обич е написано от Силвия Крумова и е адресирано до Рим.

Здравей, Рим. Здравей, моя огромна обич.

Помните ли Елизабет Гилбърт и нейното едногодишно странствуване, което я води освен до красивите кътчета на Италия, Индия и Индонезия, а и до самопознание? Аз си я припомням. Спомням си вълнението, което изпитах, когато пожелах да бъда на нейно място. Бях се изгубила също като нея в рутината на деня. Гонех задания, цели, разпадах се след връзки и имах потребност да се събера още веднъж – да се усещам още веднъж жива, подредена и друга.

Тогава се случи. Купих билет за мястото, за което и до този ден приказвам с боязън и неспокойствие в гласа си. Купих билет за обич. Към себе си. Озовах се в Рим.



Обичам те, Рим. От първата глътка въздух, която поех тогава. Накара ме да допускам в любовта от пръв взор. Виждам те и на устните ми се изписва онази глуповата усмивка, която има единствено върху лицата на влюбените.

Оставих се да ме превземеш, да ме завладееш, да ме изтощиш от страсти. Оставих те да ме превърнеш в част от себе си. Да ме промениш. Като във всяка любовна връзка, и ти не остана по-назад. Остави ме да взема от силата ти, страстта ти, вълшебството ти, обичта. Остави ме да мародерствам толкоз, колкото нуждая се. А повярвай ми, и до ден сегашен съм ненаситна за теб.

Омагьоса ме с езика си, музиката, мощното говорене, жестикулирането, миризмата на прясна пица на всички места, цветната палитра от сладолед (обичам единствено твоето пистачио), павираните дребни улички, тесните балкончета, цветята, музиката. Звездите в твоето небе светят друго нощем. Очите ми виждат друго единствено, когато съм при теб. Но най-вече обичам хората, които прекарват денонощията си измежду теб. Завиждам им, че могат да те имат непрекъснато.



Знам, че след тази наша първа среща сме се виждали още няколко пъти. Познавам те през ранната пролет, когато си още гол, само че все толкоз възвишен. Познавам те и в жаркото слънце през юли. Познавам те, когато си печален и дъждовен. Само какъв брой си обаятелен тогава! Красив си и през декември. Когато си огрян от светлина. Когато силата ти изпъква и се изостря още стотици милиони пъти. Където мога да усетя Коледа в онази й чиста форма, която желае от нас единствено да сме по-добри. А ти си толкоз добър.

Наричам те „ обич “, тъй като звучи класно, а ти си тъкмо подобен.

Здравей, обич, благодаря ти, че сме се срещнали. Благодаря ти, че ми разреши да те позная. Благодаря ти, че ми разреши да те видя през очите на дете. Благодаря ти, че ме промени. Благодаря ти, че оказа помощ на сърцето ми да порасне. Благодаря ти, че го отвори. Така се беше изгубило, че чак се плашех. Ти му разреши да се извърши с страсти и сила. Ти му оказа помощ да стане по-голямо. Пътят към теб в никакъв случай не е дълъг, само че нетърпението преди срещата несъмнено е убийствено. Лудост е, знам, само че обич съществува. Вярвам в нея, изпитвам я. И не е наложително да е ориентирана към човек. Сърцето има потребност да се храни, а на моето само Рим му пасва и му дава това, от което то има потребност.

Никога няма да ми омръзне да те засипвам с похвали, да пиша за теб, да приказвам за теб. Никога няма да ми омръзне да ти се удивлявам, да те обичам и да ти благодаря, че те има. Магия си!

O, Rome! Il mio grande amore.

Автор: Силвия Крумова